02 / 962 25 33(44)

BG EN

Вирусни, гъбични и бактериални инфекции


Вирусни инфекции

Вирусните инфекции по кожата са едни от най-срещаните, като в повечето случаи те са и доста заразни. Една от най-разпространените вирусни инфекции е херпесът. Различават се 2 подтипа обикновени херпесни вируси – тип 1 и тип 2. Тип 1 по-често предизвиква засягане на устните или носа, а тип 2 е по-честа причина за херпеса на половите органи.

Установено е, че 85% от хората имат антитела спрямо тип 1. Тип 2 херпесният вирус е в основата на 20 до 50% от случаите на язвички по гениталиите сред сексуално активните хора.

Заразяването с тип 1 става предимно в детска възраст, а с тип 2 през пубертета. От този момент нататък вирусът остава за цял живот в ганглиите на гръбначния мозък в латентно състояние. Активирането му се провокира основно от фактори, като: стрес, травма, менструален цикъл, слънчева светлина, заболявания.

 

 

Типични за херпесната инфекция са сгрупираните мехурчета изпълнени с бистро съдържимо в началото, което после потъмнява или те се пукат като се образува коричка. Лечението се провежда основно с антивирусни средства. При чести рецидиви (повече от 3 пъти годишно) на херпесите се налага медикаментозна профилактика.

Херпес зостер е остра и силно болезнена вирусна инфекция, която засяга 10 – 20 % от възрастните хора, особено ако има съпровождащи нарушения в имунитета. Херпес зостер се причинява от вирус от херпесната група , чиято първична проява е варицелата в детска възраст (90% от заболяванията настъпват преди 20-та година). След преболедуване от варицела вирусът подобно на херпесния вирус преминава в латентно състояние в  гръбначномозъчните ганглии. Характерно за обрива при варицелата е, че той може да засегне кожата на цялото тяло, докато при херпес зостер обикновено остава локализиран само в определен кожен участък (дерматом). Болката, която продължава с месеци е типична за зостера. В лечението участват основно антивирусни препарати в по-високи дози.

Брадавиците са чести и доброкачествени повърхностни кожни разраствания причинени от човешкия папиломен вирус. Те засягат около 10 % от хората.

Най-често се различават:

  • Обикновени брадавици – те се срещат предимно по пръстите, около ноктите и гърба на ръцете. Те са надигнати, окръглени, плътни и с грапава повърхност.
  • Плоски брадавици – те са малки, с размер като главичка на топлийка, с цвета на кожата или малко по-тъмни. Броят им може да достигне до няколко десетки и се откриват предимно по лицето. Разчесване и бръснене ги разнасят много лесно.
  • Брадавици на стъпалото – те обикновено растат навътре поради натиска от тежестта на тялото и се забелязват едва, когато започнат да причиняват болка и дискомфорт при ходене.
  • Полови брадавици (кондиломи) – те се разпространяват по полов път, като обикновео минават няколко месеца до появата им след сексуалния контакт. Могат да са единични или многобройни, с неравна повърхност подобна на малина или карфиол. В началото са малки, но оставени без лечение понякога могат да достигнт гигантски размери.

За лечението на брадавиците се ползват най-различни методи и средства в зависимост от вида, броя, големина, засегната зона и възраст на пациента. Най-често се прилагат криотерапия (течен азот), електрокоагулация, лазерна терапия и различни медикаменти и локални препарати.

 

Друга разпространена кожна вирусна инфекция са заразните молуски. Инфекцията е по-типична за деца, но би могла да се предава и при сексуален контакт. Засегнати са около 5 % от хората. Молуските са гладки, розови или с цвета на кожата, перловидни възелчета с леко хлътване в централната им част. Може да са единични или множествени и лесно се разнасят при разчесване. Най-препоръчваният метод за лечение е кюретирането им. 

 

Гъбични инфекции

Сигурно мнозина от вас потръпват от мисълта, че може да са заразени с гъбична инфекция. Истината е, че немалко видове гъбички постоянно си живеят по нашата кожа и лигавици. В повечето случаи нормалното съжителство между човека и тях не води до никакви проблеми. При определени обстоятелства някои от тези гъбички може да се изменят и да причинят инфекция.

Най-предпочитаните места за развитие на гъбична инфекция по тялото са кожата, скалпа, ходилата, ноктите на ръцете и краката, устата и влагалището. Гъбичките се нуждаят от топлина и влага, за да се развиват и те „разцъфтяват” върху топлата и потна кожа, особено между пръстите на краката, ингвиналните гънки и подмишниците. Гъбичните инфекции се разпространяват индиректно от човек на човек, чрез ползване на общи бани, басейни, ходене бос на обществени места, ползване на общи кърпи и дрехи, както и от животни.

Различават се 2 основни типа гъбички – Дерматофити и Кандида.

Тrichophyton rubrum е един от най-разпространените дерматофити и основен причинител на най-срещаните дерматомикози.

Гъбичките на краката са една от най-често срещаните инфекции с гъбички. Много често освен гъбички на краката, човек има едновременно и гъбички по ноктите или гъбички в ингвиналните гънки. Заболяването е много разпространено и сред атлетите и военнослужещите.

 

Видове гъбични инфекции

Съществуват три основни клинични форми на гъбички на краката:

  1. Интертригинозна форма, при която има засягане на участъците между 3-ти и 4-ти пръст и между 4-ти и 5-ти пръст на единия или двата крака. Типичен за тази форма е силният сърбеж особено при затопляне и изпотяване на ходилата.
  2. Хиперкератотична форма, при която има зачервяване и залющване на кожата особено в областта на петите и свода на ходилото. Тази форма е позната още и като „мокасинов” тип гъбична инфекция. Често е комбинирана с онихомикоза (гъбична инфекция на ноктите).
  3. Дисхидротична форма, при която се образуват мехурчета пълни с течност. Също се характеризира със силен сърбеж.

 

Онихомикоза е гъбична инфекция, засягаща ноктите на ръцете или краката. Тя обхваща 30 % от всички инфекции с дерматофити. Първоначално, преди да се появят гъбичките по ноктите има гъбички на кожата на краката и/или ръцете. Ето защо те трябва да се лекуват, за да не се засегнат ноктите. По принцип по-често се засягат ноктите на краката. Обикновено в началото се засяга крайната част на нокътната плочка предимно на големия пръст. Инфекцията напредва постепенно и може да се прехвърли на останалите нокти. С времето ноктите загубват блясък, потъмняват, стават белезникави или жълто-кафеви.

Ингвинална епидермофития е честа при шофьори и по-пълни хора. Започва с едо или няколко червени петна в областта на ингвиналните гънки или вътрешната част на бедрата. Петната нарастват постепенно, като избледняват в центъра, а ръбът е леко надигнат, зачервен и залющен. Има силен сърбеж особено при изпотяване и затопляне.

По подобен начин изглежда и т.нар. дерматомикоза на гладката кожа. Появяват се единични рядко повече кръгли или овални петна, които увеличават размера си с различна скорост. Типичен е активният ръб на лезиите, като центъра им постепенно избледнява.

Кандидозата е известна още като млечница или соор. Кандидозата засяга области, които са с повишена влажност. Счита се, че почти всеки човек в живота си е имал поне един епизод на инфекция с Кандида.

Най-честият причинител на кандидоза е Candida albicans. Интересен факт е, че Candida albicans често е част от нормалната флора в устната кухина или гастроинтестиналния тракт, както и в областта на естествените отвори.

Кандидозата се среща значително по-често при хора с нарушен и потиснат имунитет или с наличие на различни придружаващи заболявания (захарен диабет, атопичен дерматит, СПИН). Благоприятни условия са затлъстяване, залежаване на легло, под памперси при бебета, на места на недобре прикрепени изкуствени челюсти, както и бременността.

Други рискови фактори за кандидоза са приемът на някои медикаменти - орални контрацептиви (противозачатъчни), системни антибиотици, кортикостероиди.

Инфекцията с кандида може да засегне различни области и в зависимост от това протича по различен начин. 

 

Диагностика на гъбична инфекция

Първото, което се прави, за да се диагностицира гъбична инфекция е преглед. Тя би могла да се диагностицира от опитен специалист дори и само по начина, по който изглежда. Допълнително могат да се направят различни изследвания за потвърждаване или изключване на диагнозата:

  • Изследване за гъбички с лампата на Wood;
  • Изследване на нативен препарат под микроскоп
  • Изследване на култура за гъбички.

 

Бактериални инфекции

Хората са „домакини” на голямо изобилие от бактерии, които колонизират кожата, формирайки нормалната и флора. Когато обаче върху кожата започнат да се развиват бактерии, които не са нейни нормални обитатели, то тогава говорим за настъпила инфекция. Най-често това са златистият стафилокок, пиогенния стрептокок, коринебактерии, E. coli, пропионибактерии и други. Предразполагащи фактори за развитие на инфекция са: наранявания, предшестващо кожно заболяване, лоша хигиена, нарушения в имунитета, диабет и др. Някои от кожните бактериални инфекции отзвучават сами, но повечето изискват медицинска намеса.

Ще ви запознаем с няколко от най-често срещаните бактериални инфекции, причинявани основно от стафилококи и стрептококи, наричани общо пиококи.

 

Видове бактериални инфекции

Фоликулит

Фоликулитът е инфекция ограничена в космения фоликул. Представлява малки гнойни пъпчици, заобиколени от леко зачервен ореол и са центрирани от плътен или по-фин косъм. Фоликулит се развива основно в по-окосмени зони.

Фактори, които предразполагат към развитие на фоликулит са:

Травма;

Хронично триене;

Спарващи и тесни дрехи;

Прекалено потене.

“Hot tub” (гореща вана) фоликулит е разновидност на класическия фоликулит, която се причинява от Pseudomonas aeruginosa. Заразяването става предимно от недобре хлорирани вани, джакузита, басейни. Инфекцията има тенденция да отзвучава без лечение в рамките на десетина дни. Понякога освен гнойни пъпчици по тялото и крайниците, може да има и леко втрисане и общо неразположение. 

 

        2.Фурункул (цирей)

Фурункулът е инфекция на космено-мастния фоликул, т.е. тя е по-обширна от фоликулита и обхваща прилежащата мастна жлеза и околните структури. Най-често фурункули се развиват в зони като шия, лице, подмишници и седалище. Започва като малък, плътен, червен, топъл възел, който става доста болезнен и за няколко дни омеква. Благоприятстващи фактори за появата на фурункули най-често са затлъстяване, диабет, недобра хигиена, нарушения в имунитета и др.

 

        3.Карбункул

Карбункулът най-общо може да се определи като няколко сгрупирани един до друг фурункула. Понякога инфекцията може да обхване и по-дълбоки слоеве на кожата. Леките форми на фоликулит и малките фурункули често преминават сами, подпомогнати от добра хигиена на засегнатите места. Големите циреи и карбункули налагат прием на антибиотици, специфична обработка на инфектираните зони, а понякога и болнично лечение.

 

        4.Импетиго

Импетигото е честа повърхностна бактериална инфекция причинена от златистия стафилокок, пиогенен стрептокок или комбинация от двата вида. Заболяването е по-типично за детската възраст (2-5 години) и принципно е доста заразно. Развива се предимно в зони на кожата, където е имало предшестващи малки наранявания, ухапвания от насекоми, одрасквания, херпес и др. Има хора, които са т.нар. носители на стафилококи в носа си без да знаят за това, тъй като в носа  не се развива инфекция. Попадането на секрет от носа върху тяхната кожа или тази на друг човек може да доведе до инфекция. Има 2 форми на импетиго – небулозно (без мехури) и булозно (с мехури).

Небулозно импетиго:

  • По-често, около 70 % от случаите на импетиго;
  • Класическа проява са жълтеникавите или с вид на мед корички;
  • Развива се основно по лицето и по-рядко крайниците;
  • Обикновено няма симптоми, рядко лек сърбеж, а при по-голямо засягане болезненост;
  • Оздравява без белези.

 

Булозно импетиго:

  • По-рядка форма на импетиго;
  • Характерно е основно за новородени и малки деца;
  • Мехурите са причинени от токсин, отделян от специална разновидност на златистия стафилокок;
  • Развива се по лице, тяло, ръце и седалище;
  • Не причинява висока температура;
  • Оздравява без белези.

 

       5. Еризипел (червен вятър)

Еризипелът е повърхностна инфекция на кожата, която често ангажира и лимфната система. Най-често се причинява от т.нар. бета-хемолитичен стрептокок от група А. Инфекцията се локализира основно по долните крайници и по-рядко лицето. В някои случаи „входната врата” на инфекцията е ясна – травма, гъбична инфекция, съдов проблем, а в други остава неоткрита. Рискови фактори за еризипела са диабет, алкохолизъм, затлъстяване, травми, венозна недостатъчност. Обикновено заболяването започва с грипоподобни симптоми – висока температура, втрисане, отпадналост, главоболие. След това се появява ясно ограничена, леко надигната, лъскава, топла и силно червена плака. Съседните лимфни възли често са подути.

Задължително е лечението да се проведе с антибиотици, да се осигури покой на засегнатия участък и извърши антибиотична профилактика на евентуални рецидиви.

 

  • Кандидозното интертриго засяга предимно гънки и зони, в които има повишено триене (подмишници, слабини, под гърдите при жени). Протича със зачервяване, разраняване и подмокряне на засегнатата област. В основата на гънките може да има бял или жълтеникав налеп. Възможно е да има и залющване, а в периферията да има малки гнойни пъпчици. Оплакванията са от дискомфорт, парене, сърбеж и болка.
  •  
  • Дерматитът под пелените е известен още като дайпер дерматит. Това състояние е характерно за кърмаческата възраст и се поява в областите под пелените. Причина за появата му са дразненето на кожата от урината, изпражненията, задържане на пяна от почистващите препарати, по-рядко сменяне на пелените. Всички тези фактори водят до създаването на топла и влажна среда, а кандидата от изпражненията става причина за възникване на вторична инфекция.
  •  
  • Млечница (кандидоза на устната кухина) се характеризира се с наличието на множество, бели, налепи, които се разполагат по повърхността на устната лигавица, букалната лигавица, по твърдото и мекото небце, по езика, венците и фаринкса.
  •  
  • Ангуларният хейлит е известен още като перлехе. Той изглежда като зачервяване и нацепване на устните ъгли. Среща по-често при деца или при хора, които отделят секрети от устата - след инсулт или при наличие на недобре фиксирани зъбни протези. Много често се съчетава и с инфекция с кандида и вътре в устната кухина.
  •  
  • Паронихия е остро или хронично възпаление на ноктите, при което има зачервяване, оток и повишена чувствителност на нокътните гънки, както и отделяне на гноевиден секрет.
  •  
  • Кандидозният вулвовагинит се проявява със сърбеж, зачервяване и изтичане на бял секрет (т.нар. бяло течение). Освен влагалището могат да бъдат засегнати и срамните устни и дори вътрешната повърхност на бедрата. Счита се, че почти всяка жена по време на своя живот е имала поне един епизод на генитална кандидоза. Освен това генитална кандидоза се среща при 25% до 33% от бременните жени.
  •  
  • Кандидозен баланит и баланопостит се срещат по-често при по-възрастни мъже, които не са обрязани. Протича с образуване на малки зачервени пъпчици, мехурчета  или дори ранички (язвички) по главичката на пениса.

 

 

Изпратете запитване
Коментари
Добавете коментар: