Лечение на вирусни, гъбични и бактериални инфекции

Кожните инфекции могат да бъдат излекувани само с помощта на дерматолог!

Инфекциозните дерматози се проявяват при развитие в тялото на бактерии, вируси, гъбички или приони. Зачервяване, оток, наличие на гной или друг вид течност са част от признаците на инфекциозно възпаление на кожата. Нисък имунитет, намалена бариерна функция на кожата, лоши хигиенни навици, травми, заболявания са основни предпоставки за поява на кожни инфекции.
Инфекциите по кожата са често срещана патология и трябва да бъдат диагностицирани и лекувани навреме от дерматолог, защото могат да доведат до сериозни здравословни усложнения.

Подходяща възраст

0+

Продължителност

от 1 до 3 месеца

Вид процедура

Възстановителен период

Няма

Сезон

Целогодишно

Често задавани въпроси

Какво представляват вирусните инфекции?

Вирусните инфекции по кожата биват различни видове и форми, като в повечето случаи са силно заразни.
Най-често срещаните вирусни инфекции по кожата:
ХЕРПЕСНА ИНФЕКЦИЯ –
характеризира се със групирани мехурчета, изпълнени с бистро съдържимо в началото, което после потъмнява, а при спукването им се образува коричка.
Сред най-разпространените вирусни инфекции са причинените от Херпес симплекс. Различават се 2 подтипа обикновени херпесни вируси – тип 1 и тип 2.
Вирусни инфекции херпес симплекс Тип 1 –  появяват се предимно по лицето и горната част на тялото, най-често на устните или носа. Заразяването с вирусните инфекции Тип 1 е предимно в детска възраст и е установено, че 85% от хората имат антитела спрямо тях.
Вирусни инфекции инфекции херпес симплекс  Тип 2 – появяват се най-често в гениталите и областта на седалището. След заразяване вирусът остава за цял живот в ганглиите на гръбначния мозък в латентно състояние. Активирането му се провокира основно от фактори, като: стрес, травма,  менструален цикъл, слънчева светлина, заболявания. Тип 2 херпесният вирус е в основата на 20 до 50% от случаите на язвички по гениталиите сред сексуално активните хора.
Херпес зостер
е остра и силно болезнена вирусна инфекция, която засяга 10 – 20 % от възрастните хора, особено ако има съпровождащи нарушения в имунитета. Херпес зостер се причинява от вирус от херпесната група , чиято първична проява е варицелата в детска възраст (90% от заболяванията настъпват преди 20-та година). След преболедуване от варицела вирусът подобно на херпесния вирус преминава в латентно състояние в  гръбначномозъчните ганглии. Болката, която продължава с месеци е типична за зостера.
Характерно за обрива при варицелата е, че той може да засегне кожата на цялото тяло, докато при херпес зостер обикновено остава локализиран само в определен кожен участък (дерматом) по хода на даден нерв.

БРАДАВИЦИ – чести и доброкачествени повърхностни кожни разраствания причинени от човешкия папиломен вирус. Те засягат около 10 % от хората.
Обикновени брадавици –срещат се предимно по пръстите, около ноктите, гърба и дланите на ръцете. Те са надигнати, окръглени, плътни и с грапава повърхност.
Плоски брадавици – те са малки, с размер като главичка на топлийка, с цвета на кожата или малко по-тъмни. Броят им може да достигне до няколко десетки и се откриват предимно по лицето. Разчесване и бръснене ги разнасят много лесно.
Брадавици на стъпалото – те обикновено растат навътре поради натиска от тежестта на тялото и се забелязват едва, когато започнат да причиняват болка и дискомфорт при ходене.
Полови брадавици (кондиломи) – те се разпространяват по полов път, като обикновено минават няколко месеца до появата им след сексуалния контакт. Могат да са единични или многобройни, с неравна повърхност подобна на малина или карфиол. В началото са малки, но оставени без лечение понякога могат да достигнат гигантски размери.

Как се лекуват вирусните инфекции?

Дерматологът е лекарят, който назначава, извършва и проследява  лечението на вирусните инфекции по кожата. Лечението им е строго индивидуално и зависи от редица фактори – вид на инфекцията; възрастта, общо здравословно състояние и индивидуалните особености на пациента.
Лечението на вирусните инфекции се провежда основно с антивирусни средства. При чести рецидиви (повече от 3 пъти годишно) на херпесите се налага медикаментозна профилактика.
В лечението на херпес зостер участват основно антивирусни препарати в по-високи дози.
За лечение на брадавиците се ползват най-различни методи и средства в зависимост от вида, броя, големина, засегната зона и възраст на пациента. Най-често се прилагат криотерапия (течен азот), електрокоагулация, лазерна терапия и различни медикаменти и локални препарати.
При лечението на молуски най-препоръчваният метод е кюретирането им.

Какво представляват гъбичните инфекции?

В кожата и лигавиците на човек живеят много различни видове гъбички, което е нормално и не е повод за притеснение. При определени обстоятелства, някои от тези причиняват инфекция.
Гъбичните инфекции по тялото засягат кожата, скалпа, ходилата, ноктите на ръцете и краката, устата и влагалището. Топлината и влагата са перфектните условия за развитие на гъбични инфекции, поради което зоната между пръстите на краката, ингвиналните гънки и подмишниците са често засегнати от гъбични инфекции.
Гъбичните инфекции се разпространяват индиректно от човек на човек, чрез ползване на общи бани, басейни, ходене бос на обществени места, ползване на общи кърпи и дрехи, както и от животни.
Различават се 2 основни типа гъбички – Дерматофити и Кандида.

Най-често срещаните гъбични инфекции по тялото:
Гъбични инфекции на краката – 
една от най-често срещаните гъбични инфекции. Много често освен гъбички на краката, човек има едновременно и гъбички по ноктите или гъбички в ингвиналните гънки. Гъбичките на краката се изразяват в 3 основни клинични форми:
Интертригинозна форма, при която са засегнати участъците между 3-ти и 4-ти пръст и между 4-ти и 5-ти пръст на единия или двата крака. Типичен за тази форма е силният сърбеж особено при затопляне и изпотяване на ходилата.
Хиперкератотична форма, при която има зачервяване и залющване на кожата особено в областта на петите и свода на ходилото. Тази форма е позната още и като „мокасинов” тип гъбична инфекция. Често е комбинирана с онихомикоза (гъбична инфекция на ноктите).
Дисхидротична форма, при която се образуват мехурчета пълни с течност. Също се характеризира със силен сърбеж.
Гъбична инфекция на ноктите/ Онихомикоза – по-често се среща на ноктите на краката, но може да засегне и тези на ръцете. Обхваща 30 % от всички инфекции с дерматофити. Обикновено в началото се засяга крайната част на нокътната плочка предимно на големия пръст. Инфекцията се развива и постепенно и може да засегне и останалите нокти.  Заболяването се характеризира със загуба на блясък, промяна и потъмняване на цвета на ноктите; чупливост, удебеляване и отделяне на нокътят от нокътното легло.
Честото изпотяване на краката, високата влажност, лоша хигиена, носенето на тесни обувки са част от предпоставките за появата на гъбична инфекция на ноктите на краката.
Ингвинална епидермофития  – гъбична инфекция, която се изразява с едно или повече червени петна в областта на ингвиналните гънки или вътрешната част на бедрата. Петната нарастват постепенно, като избледняват в центъра, а ръбът е леко надигнат, зачервен и залющен. Има силен сърбеж особено при изпотяване и затопляне. Често срещана е при шофьори и по-пълни хора.
Дерматомикоза на гладката кожа – характеризира се с единични, рядко повече кръгли или овални петна, които увеличават размера си с различна скорост. Типичен е активният ръб на лезиите, като центъра им постепенно избледнява.
Кандидоза/Млечница/Cоор –  засяга области с повишена влажност. Счита се, че почти всеки човек в живота си е имал поне един епизод на инфекция с Кандида. Най-честият причинител на кандидоза е Candida albicans. Интересен факт е, че Candida albicans често е част от нормалната флора в устната кухина или гастроинтестиналния тракт, както и в областта на естествените отвори. Кандидозата се среща значително по-често при хора с нарушен и потиснат имунитет или с наличие на различни придружаващи заболявания (захарен диабет, атопичен дерматит, СПИН). Благоприятни условия са затлъстяване, залежаване на легло, под памперси при бебета, на места на недобре прикрепени изкуствени челюсти, както и бременността. Други рискови фактори за кандидоза са приемът на някои медикаменти – орални контрацептиви (противозачатъчни), системни антибиотици, кортикостероиди. Инфекцията с кандида може да засегне различни области и в зависимост от това протича по различен начин.

Как се лекуват гъбичните инфекции?

Гъбичните инфекции са упорити заболявания, чието лечение може да отнеме от 2 до 6 месеца. Ключово важно е да бъдат диагностицирани навреме от дерматолог, тъй като за тях е характерно нарастване при липса на лечение. Гъбичната инфекция се диагностицира от опитен специалист дори и само по начина, по който изглежда. По преценка на дерматолога могат да се направят различни изследвания за потвърждаване или изключване на диагнозата:
Изследване за гъбички с лампата на Wood;
Изследване на нативен препарат под микроскоп
Изследване на култура за гъбички.
Лечението на гъбичните инфекции може да включва както грижа за засегнатия участък с локални препарати, така и перорални медикаменти.

Какво представляват бактериалните инфекции?

Човешкият организъм е „домакин” на голямо изобилие от бактерии, които колонизират кожата, формирайки нормалната и флора. Развитието на бактерии, които не са нейни обичайни обитатели, може да предизвика инфекция. Най-често това са златистият стафилокок, пиогенния стрептокок, коринебактерии, E. coli, пропионибактерии и други. Предразполагащи фактори за развитие на инфекция са: наранявания, предшестващо кожно заболяване, лоша хигиена, нарушения в имунитета, диабет и др. Някои от кожните бактериални инфекции отзвучават сами, но повечето изискват медицинска намеса.
Най-често срещаните бактериални инфекции по кожата:
Най-често срещаните бактериални инфекции, причинявани основно от стафилококи и стрептококи, наричани общо пиококи. Такъв тип бактериални инфекции са:
Фоликулит – инфекция, ограничена в космения фоликул. Характеризира се с малки гнойни пъпчици, заобиколени от леко зачервен ореол и са центрирани от плътен или по-фин косъм. Фоликулит се развива основно в по-окосмени зони. Фактори, които предразполагат към развитие на фоликулит са: травма; хронично триене; спарващи и тесни дрехи; прекалено потене. “Hot tub” (гореща вана) фоликулит е разновидност на класическия фоликулит, която се причинява от Pseudomonas aeruginosa. Заразяването става предимно от недобре хлорирани вани, джакузита, басейни. Инфекцията има тенденция да отзвучава без лечение в рамките на десетина дни. Понякога освен гнойни пъпчици по тялото и крайниците, може да има и леко втрисане и общо неразположение.
Фурункул / Цирей – инфекция на космено-мастния фоликул, т.е. тя е по-обширна от фоликулита и обхваща прилежащата мастна жлеза и околните структури. Най-често фурункули се развиват в зони като шия, лице, подмишници и седалище. Започва като малък, плътен, червен, топъл възел, който става доста болезнен и за няколко дни омеква. Благоприятстващи фактори за появата на фурункули най-често са затлъстяване, диабет, недобра хигиена, нарушения в имунитета и др.
Карбункул – най-общо може да се определи като няколко сгрупирани един до друг фурункула. Понякога инфекцията обхваща и по-дълбоки слоеве на кожата. Леките форми на фоликулит и малките фурункули често преминават сами, подпомогнати от добра хигиена на засегнатите места. Големите циреи и карбункули налагат прием на антибиотици, специфична обработка на инфектираните зони, а понякога и болнично лечение.
Импетиго – често срещана повърхностна бактериална инфекция причинена от златистия стафилокок, пиогенен стрептокок или комбинация от двата вида. Заболяването е типично за деца на  възраст от 2 до 5 години и е силно заразно. Развива се предимно в зони на кожата, където е имало предшестващи малки наранявания, ухапвания от насекоми, одрасквания, херпес и др. Има хора, които са т.нар. носители на стафилококи в носа си без да знаят за това, тъй като в носа  не се развива инфекция. Попадането на секрет от носа върху тяхната кожа или тази на друг човек може да доведе до инфекция. Има 2 форми на импетиго – небулозно (без мехури) и булозно (с мехури).
Небулозно импетиго:
По-често, около 70 % от случаите на импетиго;
Класическа проява са жълтеникавите или с вид на мед корички;
Развива се основно по лицето и по-рядко крайниците;
Обикновено няма симптоми, рядко лек сърбеж, а при по-голямо засягане болезненост;
Оздравява без белези.
Булозно импетиго:
По-рядка форма на импетиго;
Характерно е основно за новородени и малки деца;
Мехурите са причинени от токсин, отделян от специална разновидност на златистия стафилокок;
Развива се по лице, тяло, ръце и седалище;
Не причинява висока температура;
Оздравява без белези.
Еризипел / Червен вятър – повърхностна инфекция на кожата, която често ангажира и лимфната система. Най-често се причинява от т.нар. бета-хемолитичен стрептокок от група А. Инфекцията се локализира основно по долните крайници и по-рядко лицето. В някои случаи „входната врата” на инфекцията е ясна – травма, гъбична инфекция, съдов проблем, а в други остава неоткрита. Рискови фактори за еризипела са диабет, алкохолизъм, затлъстяване, травми, венозна недостатъчност. Обикновено заболяването започва с грипоподобни симптоми – висока температура, втрисане, отпадналост, главоболие. След това се появява ясно ограничена, леко надигната, лъскава, топла и силно червена плака. Съседните лимфни възли често са подути. Задължително е лечението да се проведе с антибиотици, да се осигури покой на засегнатия участък и извърши антибиотична профилактика на евентуални рецидиви.
Кандидозното интертриго  – засяга предимно гънки и зони, в които има повишено триене (подмишници, слабини, под гърдите при жени). Протича със зачервяване, разраняване и подмокряне на засегнатата област. В основата на гънките може да има бял или жълтеникав налеп. Възможно е да има и залющване, а в периферията да има малки гнойни пъпчици. Оплакванията са от дискомфорт, парене, сърбеж и болка.
Дерматитът под пелените,  известен още като дайпер дерматит. Това състояние е характерно за кърмаческата възраст и се поява в областите под пелените. Причина за появата му са дразненето на кожата от урината, изпражненията, задържане на пяна от почистващите препарати, по-рядко сменяне на пелените. Всички тези фактори водят до създаването на топла и влажна среда, а кандидата от изпражненията става причина за възникване на вторична инфекция.
Млечница / Кандидоза на устната кухина –  характеризира се с наличието на множество, бели, налепи, които се разполагат по повърхността на устната лигавица, букалната лигавица, по твърдото и мекото небце, по езика, венците и фаринкса.
Ангуларният хейлит / Перлехе – характеризира се със зачервяване и нацепване на устните ъгли. Среща по-често при деца или при хора, които отделят секрети от устата – след инсулт или при наличие на недобре фиксирани зъбни протези. Много често се съчетава и с инфекция с кандида и вътре в устната кухина.
Паронихия – остро или хронично възпаление на ноктите, при което има зачервяване, оток и повишена чувствителност на нокътните гънки, както и отделяне на гноевиден секрет.
Кандидозният вулвовагинит – проявява със сърбеж, зачервяване и изтичане на бял секрет (т.нар. бяло течение). Освен влагалището могат да бъдат засегнати и срамните устни и дори вътрешната повърхност на бедрата. Счита се, че почти всяка жена по време на своя живот е имала поне един епизод на генитална кандидоза. Освен това генитална кандидоза се среща при 25% до 33% от бременните жени.
Кандидозен баланит и баланопостит –  срещат се по-често при по-възрастни мъже, които не са обрязани. Протича с образуване на малки зачервени пъпчици, мехурчета  или дори ранички (язвички) по главичката на пениса.

Как се лекуват бактериалните инфекции?

Лечението на кожните бактериални инфекции се определя от опитен дерматолог. Лечението им е строго индивидуално и зависи от редица фактори – вид на инфекцията; възрастта, общотото здравословно състояние и индивидуалните особености на пациента. Лечението на кожните бактериални инфекции може да включва локални и перорални антибиотици, както и други медикаменти, необходими за предотвратяването и развитието им.

Изпрати запитване

2 + 14 =